Д-р Владимир Шишков

Михаил Христов

Дълголетие и остаряване – дефиниции
Стареене - закономерен разрушителен биологичен процес, който приближава организма към смъртта - физиологично и патологично стареене
Дълголетие
Класификации на възрастта

Класификация според СЗО

0-14 г. – детска възраст
15-44 г. – млада възраст
45-59 г. – средна (зряла) възраст
60-74 г. – възрастни хора
75-89 г. – стари хора (старческа възраст)
Над 90 г. – дълголетие

Календарна и биологична възраст

Календарната възраст се определя от изтеклия период от време от раждането до дадения момент.
Биологичната възраст се определя от функционалния капацитет на организма спрямо календарната му възраст, като се използва голям набор от критерии и параметри.

Естествено и ускорено стареене

Още проф. Иля Мечников е изказал мнението, че съществува естествено физиологично износване на организма, както и изкуствено предизвикано ускорено износване (нефизиологично стареене).

Ключови фактори за ускорено стареене

Лош хранителен модел – гладуване, недохранване, малнутриция, прием на нискокачествени храни;
Влошено качество на жизнените фактори на околната среда – въздух, вода, температура, влажност, светлина и др.
Заболявания;
Стрес, хронична умора и недоспиване

Теории и механизми на стареенето

Основните теории се базират на няколко механизма:

Оксидативна теория
Теломеразна теория
Хормонално-ензимна теория
Теория за стволово-клетъчната регенерация
Теория за ускорения метаболизъм
Триажна теория

Оксидативна теория

Теломеразна теория

Хормонално-ензимна теория

Теория за стволово-клетъчната регенерация

Теория за ускорения метаболизъм

Учените от университета в Луизиана са изследвали 48 мъже и жени с наднормено тегло между март 2002 година и август 2004 година.
Изследователите са разделили пациентите на 4 групи, като едната е поставена на хранителен режим, с който да поддържа теглото си, а на другата - такъв, в който поемането на калориите е намалено с 25%.
На третата група е казано да намалят калориите и да започнат да правят упражнения.
На четвъртата са отредени по 890 килокалории на ден, докато теглото им не се намали с поне 15%.
След 6 месеца групата, която не е "гладувала", е свалила килограмите си с 1%; тази, която е намалила калориите с 25%, е постигнала 10.4% спад в теглото; групата, която е трябвало да изпълнява и упражнения - 10% спад в теглото, а тази с нискокалоричната диета е свалила теглото си с 13.9%.

Триажна теория

Основен механизъм – явен или скрит дефицит на есенциални микронутриенти;
Източване на депата от периферни и маловажни тъкани и органи за сметка на централни и жизненоважни органи – в резултат → ДНК-дефекти и хромозомни аномалии и увреждания;
Краткосрочно оцеляване за сметка на дълголетието

Исторически данни за продължителност на живота

Географски и популационни данни за продължителност на живота

Промени в средногодишния брой на населението в България за периода 1970-2004

Региони с най-много столетници в света – зони на дълголетието ("Сини зони")
Синя зона Сардиния (Италия
Синя зона Окинава (Япония)
Синя зона Лома Линда (Калифорния)
Синя зона Никоя (Коста Рика)
Синя зона Икария (Гърция)

Общи хранителни характеристики на дълголетниците в света

Ядат пресни, непреработени храни преобладаващо от растителен произход - зеленчуци, плодове, пълнозърнести, варива, ядки, семена, водорасли, кълнове;
Не консумират тежки червени меса и не ползват наситени животински мазнини за готвене;
Пият изворна или речна вода или традиционни местни напитки – чай, леки (червени) вина, млечно-кисели напитки;
Консумацията на алкохол липсва или е много ограничена;
Консумират основно екологични храни от местен произход;
Спазват строго определен, често хипокалориен режим на хранене или често интермитентно гладуват.

Общи характеристики на дълголетниците в света извън хранителния модел

Живеят в изключително чисти, екологични райони, незамърсени и без индустрия;
Редовно се натоварват физически;
В живота им липсват стресогенни фактори;
Имат здрави семейни традиции, интензивен социален живот и позитивно мислене.

Ролята на водата в хранителния модел на дълголетието

Водата е жизнено необходима за:

всички ключови метаболитни процеси;
осигуряване на киселинно-алкалния баланс;
транспортиране на хранителните вещества;
изхвърляне на токсините;
регулиране на телесната температура;
регулиране на енергийния баланс;
клетъчното хранене

Контаминанти в питейната вода
радиоактивни частици (радионуклиди) – уран, радий (226, 228)
метали и тежки метали – арсен, олово, мед, хром (-6), никел, цинк, кадмий, барий, живак, манган, желязо, талий, уран
азбестови влакна
биологични - бактерии, вируси, паразити
остатъци от разлагането на фармацевтични продукти (хормони, антибиотици, бета-блокери)
пестициди
хербициди
изкуствени торове
нитрати и нитрити
сулфати
флуориди
хлориди (VOCs, DBPs)
цианиди
сероводород
индустриални химически вещества
разтворени газове

Ролята на водата в хранителния модел на дълголетието

Най-много столетници в България има в района на Източните Родопи.

Някои свързват този факт с присъствието на минерала клиноптилолит от групата на зеолитите, който се намира в питейната вода и има изключително висока абсорбционна способност за тежки метали и токсини.

Ролята на циркадните ритми в метаболизма и клетъчното стареене

Нови подходи за хранителна интервенция – олигопептидна биорегулация

Професор Владимир Хацкелевич Хавинсон, д. м. н.

Оптимален хранителен модел за дълголетие – ключови елементи
Консумация на пресни, натурални, непреработени храни и напитки от екологично и местно производство;
Консумация на максимално чиста изворна или специално пречистена и обработена питейна вода;
Спазване на часовете за основни хранения;
Хипокалорийно хранене или периодично краткотрайно гладуване;
Ограничена консумация на тежки меса и животински мазнини;
Ограничена консумация на алкохол и други възбуждащи напитки;
Липса на тютюнопушене и злоупотреба с медикаменти

Оптимален хранителен модел – ключови фактори извън хранителния модел

Екологично чиста околна среда;
Липса на стресогенни фактори;
Позитивно мислене и богат социален живот;
Ясни цели и мотивация за следването им до края на съзнателния живот

Хранене и дълголетие – статистика и прогнози

Най-много столетници в България живеят в района на Родопите.
Най-много столетници в света живеят в Япония, където се очаква през 2050 година да има 627 000 столетници.

Ползвани източници

Статистически данни на Световна Здравна Организация
Национален Статистически Институт
Организация на Обединените Нации
Евростат
National Geographic
Тайните на дълголетието – д-р Дориан Александров
Научно-производствен център за ревитализация и здраве – Санкт Петербург, Русия