Проблеми при етикетирането и представянето на храните

М. Христов1, И. Петрова2

1ЕТ “ХОУП” - Пловдив, 2Университет по хранителни технологии - Пловдив

Резюме: Направено е проучване и оценка на хранителната информация на част от българските хранителни продукти, които се предлагат в магазинната мрежа на град Пловдив. Проверени са над 700 етикета на популярни храни от различни групи: месни продукти, млечни, хляб, слънчогледово олио, майонези, маргарини, мед, вафли, бисквити и сладки, плодови сокове, безалкохолни напитки и бебешки храни.
Установено е, че над 75% от проверените етикети не отговарят на изискванията на съответните нормативните актове, като най-голям процент – около 90 – се пада на месните продукти, които са едни от най-рисковите.
Разгледани са някои от по-важните нарушения, класифицирани според термините, използвани в нормативните актове.
Направеното проучване дава една добра представа към този момент за етикетите на българските храни, предназначени за крайния потребител.

Въведение

През последните години нутрициологогията (наука за храненето) бележи значително развитие и възход. Паралелно с това, обусловен от обективната нужда от разнообразни храни, движен от конкуренцията и подпомаган от “машината на желанието” – рекламата, се наблюдава един бурен подем в производството на храни. Крайният резултат от това може да се види на рафтовете в магазините за хранителни продукти и особено ярко - в хипермаркетите. Вследствие на това потребителят е изправен пред един непрекъснато увеличаващ се продуктов асортимент, който започва да го обърква и затруднява в избора на подходящите за него храни. За да преодолее това затруднение, той трябва да чете внимателно етикетите на храните и да се довери на написаното върху тях. Чрез нормативните актове (1, 2, 3, 4, 5, 6) законодателят се е погрижил - чрез етикета на храната - потребителят да бъде правилно осведомен и същевременно защитен срещу невярна и подвеждаща информация. Интерес представлява въпросът: в каква степен в практиката се спазват нормативните изисквания за етикетирането и представянето на храните?

Цел и методи

Целта на настоящето проучване е да се направи оценка до каква степен етикетите на част от българските хранителни продукти, които се предлагат в магазинната мрежа на град Пловдив, отговарят на изискванията на съответните нормативни актове.

Посетени са няколко хипермаркета от различни вериги, за да се обхване в достатъчна степен множеството от продукти и да се направи надеждна извадка. За по-голямо удобство при проучването, някои от продуктите (кисели млека – 39 бр.) са закупени. Проверени са общо 720 етикета на популярни храни от различни групи: месни продукти (312 бр.), млечни (93 бр.), хляб (45 бр.), слънчогледово олио (6 бр.), майонези (13 бр.), маргарини (4 бр.), мед (32 бр.), тестени сладкарски изделия (108 бр.), плодови сокове (29 бр.), безалкохолни напитки (45 бр.) и бебешки храни (33 бр.).

Настоящата работа няма претенциите да изчерпа проблема, който в момента е актуален в целия свят, особено във връзка с ГМО. Проучена е само информацията върху етикетите, приемайки становището, че тя е достоверна, т.е. съответства напълно на действителното съдържание на хранителни вещества и хранителни добавки в продуктите, за които се отнася.

Резултати и дискусия

Преди да разгледаме конкретните примери, заслужава да се зададе един важен въпрос: Откъде се ползват данни за състава на храните при представяне на хранителна информация върху етикета? Известно е, че в такива случаи болшинството наши производители на храни не правят химически анализи на тяхното изделие, а черпят информация от таблици за състава на храните. За съжаление, все още не е издаден новият сборник с таблици за химичния състав на българските хранителни продукти, а издаденият през 1975 г. (8) е много остарял и се е превърнал вече в библиографска ценност. По тази причина и на най-отговорния и съвестен производител се налага да прибягва до други източници на данни за състава на храните – чужди таблици (например 9), или да ползва информация от Интернет. Последната обаче не винаги е надеждна. Освен това, данните за хранителния състав в посочения по-горе източник (9) или други подобни, се отнасят за чужди храни. Правилният подход е българският потребител да има достъп да актуална информация точно за тези продукти, с които се храни.

Тук са разгледани някои от по-важните нарушения, класифицирани според термините, използвани в нормативните актове (1, 2, 3), като от етична гледна точка не се посочват конкретни марки и имена на производители.

За по-голяма прегледност на резултатите, забелязаните нарушения са класифицирани според оценката на информацията, която дават (или не дават) етикетите.

  • Трудно четлив списък на съставките на храната
    и/или нетното тегло поради твърде малки букви (въпреки че размерите на етикета позволяват по-големи!), отпечатване с неподходящи цветове, размазани букви (в някои случаи и комбинации от тях), твърде много езици и т.н.

Нарушение: Чл.7, ал.1 от (2) (Изм. – ДВ, бр.100 от 2003 г.) Данните по чл.6, ал.1 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната.

  • Използване на съкращения в списъка на съставките на храната (при месните продукти) – МСМ (механично сепарирано месо), МОМ (механично обезкостено месо), ЕПЖ (едри преживни животни), ЕРД (едър рогат добитък), МСВ (масленост на сухото вещество), БСВ (белтък в сухото вещество?)

Нарушение: Същия чл.7, ал. 1 от (2), както в горния случай. Това са професионални термини и обикновено потребителят не разбира какво означават тези съкращения.

  • Подвеждаща информация
  • претенциозна част от името на производител на млечни продукти е изписано с достатъчно големи букви и в близост до името на продукта (кисело мляко и сирене), така че последният на пръв поглед се приема с определен статут - “екологичен” (синоним на “биологичен”) и именно като такъв е обявен на етикетите на рафтовете в магазините.

Нарушение: Подвеждаща информация за статута на продукта - повечето потребители го приемат като биологичен; малко от тях ще разберат, че не е такъв, след като не е посочен сертифициращ орган.

  • хляб “Органик”

Нарушение: Подвеждащо име на продукта - думата “органик” (от англ. organic) определя категорично статута на продукта като органичен (у нас е приета думата “биологичен”). И тук, подобно на горния случай, малко от потребителите ще разберат, че не е такъв, след като не е посочен сертифициращ орган.

  • “Не съдържа холестерол!” – хранителна претенция, предявена за слънчогледово олио.

Нарушение: Нерегламентирана хранителна претенция: Чл.20 от (3). Хранителните претенции и условията за предявяването им се определят съгласно (6). Освен това информацията е подвеждаща, тъй като слънчогледовото олио по естество не съдържа холестерол.

  • “Не съдържа глутен” - хранителна претенция, предявена за бебешка храна - бананово пюре (100% банан - в списъка на съставките на храната)

Нарушение: Както в горния случай. Освен това информацията е изрична и подвеждаща, тъй като глутенът не се съдържа в плодовете, а в определени зърнени храни и техните продукти.

  • използване на различни определения в името на продукта - кисело мляко: “натурално”, “българско”, “нашенско”, “домашно”, “фермерско”, “селско”, “ханско”, както и изрази като “жива закваска” или “българска закваска”.

Нарушение: Всички тези рекламни думи са подвеждащи, като искат да внушат на потребителя, че техният продукт е по-истински или по-качествен от останалите. Изразът “жива закваска” е също безсмислен, тъй като е известно, че киселото мляко се получава чрез млечнокисела ферментация (подквасване) на млякото, което не може да стане без живи култури от микроорганизми.

  • Непълна информация за състава
  • неправилно обявени съставки на храната

    - използване само на общи понятия

Пример (за наденица) - състав: свинско месо, подправки, добавки

- обявени само имената на съставките или техните Е-номера (в някои случаи и двете), но без наименования на категориите, към които спадат.

Примери (при месни продукти, където се наблюдават най-често):

натриев нитрит или най-често само “нитритна сол” (при над 80% от месните продукти), натриев нитрат, натриев аскорбат, азо-багрило, глюконо-делта-лактон, мононатриев глутамат
или:

Е250, Е251, Е301, Е124, Е575, Е621

- обявени само категориите, към които спадат съставките, без имената на последните или техните Е-номера (значително по-рядко при месните продукти, по-често при хляба)

Примери: консервант, антиоксидант, оцветител, стабилизатор на цвета, овкусител, регулатор на киселинност

Нарушение: Чл.20, ал.1 и ал.2 от (2). “Съставките на храната се обявяват със своите наименования. Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение №3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер.” Най-често по този начин се избягва думата “консервант” (особено при месните продукти).

  • необявено количество на съставка, чието наименование се съдържа в името на продукта

Пример: "Кайма за принцеси с кашкавал"

Нарушение: Чл. 23, ал.1 от (2). Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната.

  • необозначен вид на втвърдено (“хидрогенирано”) растително масло (в 99% от вафлите, бисквитите и сладките)

Нарушение: Приложение №2 към чл.20, ал.2 от (2). Терминът “втвърдено” (“хидрогенирано”) задължително съпровожда наименованието на втвърденото масло.

  • необозначен растителен произход на нишесте /модифицирано нишесте

Нарушение: Приложение №1 към чл.10 от (2). Наименованието винаги се съпровожда с обозначаване на растителния произход на нишестето, когато съставката може да съдържа глутен.

  • Съмнителна информация за състава

Примери:

  • за траен варено-пушен колбас (трайност – 4 м.) - състав: "месо, подправки."
  • за сурово-сушен колбас - съдържание: "щраусово месо и подправки".
  • Невярна информация
  • Е621 (мононатриев глутамат) - овкусител (смятан за един от най-рисковите!) - обявен като стабилизатор
  • млечни продукти с ниска масленост (примерно кисело мляко 0.1%) – обявени като “пълноценни”. Понятието “пълноценен”, приложено за мляко, означава “необезмаслен”, а в случая то е крайно обезмаслено;
  • съдържание на желязо в кисело мляко за 100g – 70 mg (вероятно грешка в мярната единица – по-скоро 70 µg)
  • корнфлейкс – натурален. Може би са имали предвид, че няма други добавки?
    • Неясна информация
  • растителен протеин (в състава на месни продукти) - попада в приложение № 4 към чл.16, ал.7 от (2) (списък на съставките на храни, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции при податливи индивиди).

Нарушение: Чл.7, ал.1 от (2) - Не е обозначен растителния произход на протеина; чл.16, ал.7 от (2) Съставките се обявяват в съответствие с приложения № 1-4, при спазване на изключенията, определени в тях; чл.20а., ал.1 от (2) Върху етикета се нанася точното наименование на: 1. всяка съставка, определена в приложение №4, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма; 2. всяка съставка, произхождаща от съставка, определена в приложение №4. Освен това, ако става дума за соев протеин, тази съставка е вносна (най-често от трети страни) и във връзка с контрола на съдържанието на ГМО в храните е редно да се обяви с пояснения за произхода.

  • животински протеин, хранителна среда, растителен кашкавал, минерални соли - в състава на месни продукти
  • калций – в състава на сирене
  • плодово брашно – в състава на кисел
  • подобрител – в състава на хлябове
  • съдържание на мазнини в кисело мляко (за 100 g) – 0.1-5%?
  • енергийна стойност на кисело мляко (за 100 g) – 20-65 kcal?
  • Неправилно обявени важни предупреждения
  • за съдържание на флуорид в бутилирани натурални минерални води над 1,5 mg/l – предупредителният текст е изписан с малки букви, далече от търговското наименование и е трудно различим.

Нарушение: Чл.22, ал.3, т.5 от (4) Ако натуралната минерална вода е със съдържание на флуорид над 1,5 mg/l, се изписва текстът: "Съдържа флуорид над 1,5 mg/l. Не е подходяща за всекидневна употреба от деца под 7-годишна възраст." Надписът се поставя в непосредствена близост до търговското наименование (търговската марка) на продукта и трябва да е ясно различим. На мястото, където би трябвало да е предупредителният текст обаче има друг текст: “За всекидневна употреба.“

  • Неоснователни или неправилно предявени хранителни или здравни претенции
  • кисело мляко - здравни претенции върху етикета, изобразени под формата на статия от вестник, базирани на изследване от група учени, със застраховане, че информацията е публикувана във вестник Х

Нарушение: Чл.12, т. “в” от (6) Не се разрешават здравни претенции, които се позовават на препоръки на отделни лекари или здравни специалисти и други асоциации, неупоменати в член 11; Чл.6, т.1 от (6) Хранителните и здравните претенции се основават и потвърждават от общоприети научни доказателства.Освен това, въпросното изследване се отнася за краве мляко, което се разбира като прясно такова, а в случая продуктът, маркиран с тези здравни претенции, е кисело мляко.

  • сирене – съдържание (в 100 g): витамин А – 2%, витамини – Хg, есенциални аминокиселини - Хg.
  • кисело мляко - съдържание (в 100 g): минерали – 0.7g

Нарушение: Чл.3, ал.2 от (3). Когато при етикетирането, представянето и рекламирането на храни, с изключение на общата реклама за вида продукти, се предявява хранителна претенция, обявяването на хранителна информация е задължително. В случая е нарушен чл. 2, ал.1, т.2, буква “е” от (3) и приложението към него: Витамин А се изразява в µg (не е ясно какви са тези 2%); всички витамини, включени в приложението, се изразяват чрез съответните им числени стойности (не се допуска обявяване на общо количество витамини); не се допуска и обявяване количеството на отделни аминокиселини; същото важи и за минералите.

  • траен колбас – състав: …, Е331, Е250. “Без допълнителни консерванти”.

Нарушение: При наличието на Е331 (натриеви цитрати) – стабилизатор и Е250 - натриев нитрит или т.нар. “нитритна сол” – консервант (смятан за потенциално канцерогенен!) не са необходими допълнителни.консерванти, така че информацията е подвеждаща.

  • шунка – “минимум холестерол, нискокалорична, 20% по-малко сол”

Нарушение: Нерегламентирана хранителна претенция за холестерола: Чл.20 от (3). Хранителните претенции и условията за предявяването им се определят съгласно (6). За ниско енергийно съдържание, съгласно (6): Претенция, че дадена храна има ниско енергийно съдържание, както и всяка претенция, която би могла да има същото значение за потребителя, може да се направи единствено в случаите, когато продуктът не съдържа повече от 40 kcal (170 kJ) / 100 g за твърди храни или не повече от 20 kcal (80 kJ) / 100 ml за течности. В случая обаче няма обявена хранителна информация, а съгласно чл.3, ал.2 от (3) това се прави задължително. По този начин не е указана енергийната стойност. Подобно и за солта - съгласно (6): Претенция, че съдържанието на едно или повече хранителни вещества е намалено, както и всяка претенция, която би могла да има същото значение за потребителя, може да се направи единствено в случаите, когато намалението на съдържанието е най-малко с 30% в сравнение със сходен продукт, а по отношение на натрий или еквивалентната стойност за сол се приема 25% разлика.

  • шунка – “обогатена на калций, ненаситени мастни киселини омега 3, минимално съдържание на калории”

Нарушение: Нерегламентирана хранителна претенция за ненаситени мастни киселини омега 3: Чл.20 от (3). Хранителните претенции и условията за предявяването им се определят съгласно (6). За съдържанието на калций и енергийното съдържание – както в горния случай - липсва задължителната за обявяване в случая хранителна информация, .

  • хляб – съдържание в (100 g): калий – 232 mg, калций – 28 mg, витамин Е – 0,15 mg, витамин В2 – 0,17 mg

Нарушение: Чл. 2, ал.1 и ал.2 от (3) Представянето на хранителна информация при етикетирането на храните включва: данни за енергийната стойност и съдържанието на белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерални вещества, посочени в приложението, и които са в значителни количества по смисъла на ал.2; Значителни количества на витамините и минералите по ал.2 представлява най-малко 15% от посочения в приложението препоръчителен прием на 100 g или 100 ml или на опаковка, ако тя съдържа само една доза.
В случая обявените минерали и витамини са под стойностите, определени като значителни – следователно не могат да се обявяват.

  • маргарини, обогатени с витамини. Не е обявена хранителна информация, което се прави задължително в тези случаи – съгласно чл.3, ал.2 от (3); или е обявена, но не се чете поради малки символи и лошо качество на печата.
  • Неправилно използване на термини: белтъчини – в 99% от случаите (правилната дума е белтък или белтъци); протеини (популярна дума, но по-правилно е да се използва българската); захариди (вместо захари, или може би са имали предвид въглехидрати); масленост на мюзли (вместо мазнини); диетологична информация (вместо хранителна)
  • Срокът на трайност на бързоразвалящи се храни е обявен с думите “Най-добър до.”

Нарушение: Чл.28, ал.3 от (3) Срокът на трайност на бързоразвалящите се храни се обявява с думите “използвай преди”, следвани от указване на датата, или мястото върху опаковката, където тя е посочена.

  • Неправилно използвани мерни единици – произволна смесица от кирилица и латиница

Нарушение: Параграф 3 от Допълнителните разпоредби към (3) Навсякъде мерните единици на кирилица се заменят с такива на латиница.

**********************************************************************

Обезпокоително е, че 76% от проверените етикети не отговарят на изискванията на съответните нормативните актове (1, 2, 3, 4, 5, 6)., посочени в списъка на ползваната литература, като най-голям процент – около 90 - се пада на месните продукти, които са едни от най-рисковите. Трудно е да се степенува важността на тези нарушения, но всички те подлагат - повече или по-малко - на риск здравето на потребителя.

За тази обезпокоителна статистика вина обаче имат не само производителите, но и самите търговски обекти. Съгласно Чл. 57, ал..1 от (5) “В обектите за производство и търговия с храни се приемат само храни, етикетирани и маркирани съгласно Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните” (2).

Един от най-сериозните проблеми за потребителя, широко дискутиран напоследък, е този за добавките, които се влагат в храните. Известно е, че някои от тях - консервантите, оцветителите и подсладителите - са особено рискови за здравето. Дори и такива, които са приети за безопасни (GRAS), също могат да предизвикат неблагоприятни реакции, особено при податливи индивиди. Тук трябва да се отчитат консумираните количества на определени добавки, както и акумулиращия им ефект. Ето защо всички добавки трябва да бъдат обявени на етикета, при спазване изискванията на (2).

От това, което може да се види зад рекламите на хранителните продукти по медиите, както и от такива проучвания на етикети, не е трудно за потребителя да стигне до извода, че вече съществуват храни, които отговарят напълно на дефиницията за "Заблуждаваща потребителя храна" - храна, която е със състав, свойства и характеристики, които не отговарят на нормативните изисквания, но по външен вид, етикетиране, представяне и реклама има претенции за това.

Неминуемо възниква въпросът: къде са контролните органи? И какво значение има за потребителя факта, че цялата отговорност за безопасността на продукта се поема от производителя?

За сведение, FDA (Агенция по храните и лекарствата в САЩ), която се слави с голямата си строгост, през месец март 2010 г. е изпратила предупреждения до 17 производители за невярна или подвеждаща хранителна информация върху 22 етикета на техни продукти, в това число сокове, чайове, сладоледи, бебешки храни, зехтини, салатни подправки и хидрогенирани растителни мазнини. На производителите са дали 15 дни да информират FDA относно плановете си да коригират нарушенията. При незадоволителен отговор са били предвидени съдебни разпореждания срещу производителите, включително конфискация на продукти.

 

Заключение

Въпреки, че не са обхванати всички нарушения, направеното проучване дава една добра представа към този момент за етикетите на българските храни, предназначени за крайния потребител. По отношение на дизайна, те по нищо не отстъпват от тези на вносните продукти, освен в едно – най-важното – достоверността на информацията, която дават, както и начина, по който тя е поднесена на потребителя. Към настоящия момент се наблюдават две тенденции в това отношение – любителски подход при етикетирането на храните, вместо професионализъм, както и липса на контрол от компетентните органи. Това прави положението сериозно, защото здравето на потребителя е подложено на риск.

За разрешаване на проблема с нарушенията в етикетите и съответно подобряване на цитираната по-горе статистика - резултат от настоящото проучване, трябва компетентните органи да контролират - още на ниво проект за етикет - съответствието на всички етикети с нормативната база.

Остава още една възможност - може би най-ефективната, която е и надежда за цялото прогресивно човечество – нарастване на общественото съзнание и оказване на натиск върху производителите.

Потребителят има право да бъде информиран правилно, за да направи съответно своя информиран, интелигентен избор. Днес все повече и повече потребители използват етикетите на храните, за да направят важен избор на храна. Осъзнали връзката между здравето и храненето, много от тях имат желание да предприемат мерки за здравословно хранене и считат, че адекватно поднесената и разбираема за тях информация може да им помогне в това. Затова етикетът трябва да бъде зона на доверие, а не подвеждащ, за да подпомага потребителите в техния здравословен избор.

 

Литература

1. Закон за храните. Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999 г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003 г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004 г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006 г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006 г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006 г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007 г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008 г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008 г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009 г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009 г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009 г.

2. Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните. В сила от 29.07.2001 г., приета с ПМС № 136 от 19.07.2000 г., обн. ДВ. бр.62 от 28 Юли 2000 г., изм. ДВ. бр.40 от 19 Април 2002 г., изм. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2003 г., изм. ДВ. бр.100 от 14 Ноември 2003 г., изм. ДВ. бр.98 от 5 Ноември 2004 г., изм. ДВ. бр.82 от 14 Октомври 2005 г., изм. ДВ. бр.20 от 7 Март 2006 г., изм. ДВ. бр.75 от 18 Септември 2007 г., изм. ДВ. бр.48 от 23 Май 2008 г.

3. Наредба №23 от 17 Май 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните. В сила от 13.06.2002 г., обн. ДВ. бр.53 от 12 Юни 2001 г., изм. ДВ. бр.41 от 13 Май 2005 г.

4. Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Обн. ДВ, бр. 68 от 3 Август 2004 г.; в сила от 3 Август 2004 г., с изключение на чл. 14, чл. 22, ал. 3, чл. 26, ал. 3, чл. 27, ал. 4 и чл. 29 - в сила 6 месеца след 3 Август 2004 г.; Постановление № 178 на Министерския съвет от 2004 г.

5. Наредба №5 от 25 Май 2006 г. за хигиената на храните. Издадена от Министерство на

здравеопазването и Министерство на земеделието и горите, в сила от 01.09.2006 г., обн. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006 г.

6. Регламент (ЕО) №1924/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 Декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните

7. Наредба №8 от 16 Април 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните. Обн. ДВ. бр.44 от 29 Април 2002 г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2005 г.

8. Таблици за състава на Българските хранителни продукти (1975). Под ред. на Т. Ташев и Г. Шишков, Медицина и физкултура.

9. Souci S.W., Fachmann W., Kraut H. (2000). Food Composition and Nutrition Tables. Medpharm Scientific Publishers Stuttgart 2000