В. Шишков¹, М. Христов², Д. Герасимова³

¹Медицински център „Здравословен Живот”, ²Университет по хранителни технологии - Пловдив, ³Медицински център „Интегративна медицина”

 

Резюме: Драстичното нарастване на честотата на онкологичните заболявания през последните две десетилетия в България за съжаление е безспорен факт, подкрепен от широки епидемиологични проучвания и статистически данни на най-уважаваните и сериозни институции в тази област. На базата на убедителни клинични и епидемиологични данни може да се твърди, че при някои от най-разпространените форми на рак съществуват ясно изразени причинно-следствени връзки между редица хранителни фактори и тяхната канцерогенеза.
Настоящият доклад има за цел да представи в добре подреден системен вид всички клинично значими хранителни фактори с доказана ясна корелация с тяхната канцерогенеза.
От друга страна, изключително важно е да се изработи ясна и ефективна стратегия за канцеропревенция при хора с висок риск или в начален стадий на раково заболяване, както и при вторична профилактика на онкоболни.
Очертаването както на всички значими канцерогенни хранителни фактори, така и на тези с доказано канцеропротективно действие дава солидна основа за изграждането на оптимизирани хранителни планове при минимален риск и максимална защита на най-уязвимите органи и системи при всеки конкретен пациент.
За максимална ефективност и пълнота, в края на доклада са упоменати и най-важните нехранителни канцерогенни фактори, които също трябва да бъдат отчетени при изграждането на цялостен оздравителен профилактично-лечебен план, чийто основно ядро е индивидуалният канцеропротективен хранителен режим.

 

1. Епидемиологични данни за онкологичната заболеваемост в България

Резюмирана статистика

България	Мъже	Жени	Двата пола
Население (в хиляди)	3674	3918	7592
Брой на раково болни (в хил.)	16.0	14.7	30.7
Риск от рак преди 75-год. възраст (%)	26.5	20.4	23.0
Брой на смъртните случаи (в хил.)	10.4	7.4	17.9
5-те най-често срещани видове рак	Белодробен рак	Рак на гърдата	Колоректален рак
	Колоректален рак	Колоректален рак	Белодробен рак
	Рак на простатата	Рак на матката	Рак на гърдата
	Рак на пикочния мехур	Рак на маточната шийка	Рак на стомаха
	Рак на стомаха	Рак на яйчниците	Рак на простатата

GLOBOCAN 2008 (IARC) Section of Cancer Information (18/5/2011)

 

 

 

 

GLOBOCAN 2008 (IARC) Section of Cancer Information (18/5/2011)

 

2. Епидемиологични данни за съвременния български хранителен модел

Свръхконсумация на:

• Наситени мазнини, трансмастни и трансформирани омега-6 мазнини

Източници: тлъсти и червени меса, пълномаслени мляко и млечни продукти; маргарин, пържени картофи, пържено пиле, понички, пирожки, мекици, чипс, пакетирани печени храни, fast food, крекери

• Захар (рафинирана), вкл. и фруктоза

Източници: захарни, тестено-захарни и сладкарски изделия, подсладени храни

• Преработени рафинирани храни от бяло брашно
• Сол

Източници: преработени и консервирани храни, осолени храни

• Алкохол

Недостатъчен прием на:

• Плодове и зеленчуци (пресни)
• Риба (прясна, охладена или замразена)
• Месо (бяло)
• Мляко и млечни продукти (нискомаслени)
• Бобови храни (варива) и ядкови плодове (сурови)
• Пълнозърнести продукти
• Хранителни влакнини (фибри)

 

3. Клиничен случай в подкрепа на корелацията между хранене и канцерогенеза

Пациент К.М.К., на 61 год, Дг: Тумор на панкреас, III стадий, с фамилна обремененост за онкозаболявания.

Навици - редовен пушач от 30 год, до 1пак/ден, редовна консумация на алкохол – 60-70 мл/ден от 30 год., редовна консумация на месо, предимно свинско.

Постъпил в клиника по Гастроентерология (ИСУЛ) по повод потъмняване на урина, пожълтяване на склери и кожа и изсветляване на изпражнения. На КТ установена Ту формация на глава на панкреас. Опериран по спешност.

МЦ “ИНТЕГРАМЕД” – София

 

4. Хранителни канцерогенни фактори

• преработени и изкуствени храни (плюс химикали в опаковките), рафинирани въглехидрати и продуктите им (изделия от фино бяло брашно, захарни и сладкарски изделия - увеличават инсулиновите и лептинови нива)
• афлатоксини (B1) – зърнени храни (царевица, сорго, перлено просо, ориз, пшеница), маслодайни семена (особено фъстъци*, вкл. фъстъчено масло; соя, слънчоглед, памук), подправки (люти чушки, черен пипер, кориандър, куркума, джинджифил), ядки (бадеми, шам фъстък, орехи, кокосови орехи, бразилски орехи), мляко от животни, хранени със замърсена храна

* Има наблюдения, че честотата на ракови заболявания е по-висока при хора, които консумират сравнително големи количества фъстъци (особено конвенционални) – собственици на такива плантации, работещи в тях хора и др.

Изследванията са показали, че едновременната инфекция с вируса на хепатит В (HBV) по време на излагане на афлатоксин увеличава риска от хепатоцелуларен карцином.

• плесени – най-често в хляба, плодовете
• пестициди – плодове, зеленчуци, фъстъци (небиологични), питейна вода
• нитрати и нитрити* - зеленчуци от конвенционално (интензивно) земеделие, особено от оранжерийно производство (усилено азотно торене), питейна вода, пушени меса, бекон, консерванти (разгледани са по-долу, при хранителните добавки - адитиви)

* Нитратите се редуцират лесно в човешкия организъм (под влияние на чревната микрофлора) до нитрити, които са токсични. При нагряване и в присъствие на аминосъединения (от храната) нитритите се превръщат в нитрозамини – съединения с установен канцерогенен ефект.

• хром-6 (шествалентен хром) – от питейната вода
• трансмастни киселини и трансформирани омега-6 мазнини – маргарини, хидрогенирани растителни масла* (мазнини за тестени сладкиши и закуски, shortening), зеленчуково олио, повечето преработени и пържени храни, като пържени картофи и пържени пилета, пакетирани печени храни, бърза храна, някои замразени готови храни, чипс, понички, бисквити (курабийки), сладкиши, бонбони, сухи твърди бисквити (крекери), солени бисквити и други преработени храни

* При етикетирането на храни тези съставки не са означени съгл. Наредбата за етикетиране и представяне на храните, изискваща в тези случаи да се обявява вида на маслото → допълнителен риск от скрити ГМО: соево, царевично, рапично и памуково масло

• червени меса

→ риск за рак на дебелото черво

• мазни меса и високомаслени млечни продукти – диоксини и полихлорни бифенили (PCBs)
• мазнини (най-вече за колоректален, чернодробен и панкреасен рак)

над 35 Е% → риск от засилване активността на свободните радикали)

• холестерол - над 300 mg на ден
• наситени мастни киселини – над 10 Е%
• алкохол*

→ риск за рак на устата, гърлото, ларинкса, хранопровода, черния дроб, гърдата; също и на дебелото черво и ректума

* Измества желязото от защитните му белтъци (подобно на Al), като увеличава нивото на вредното свободно желязо
→ рак на гърдата.

• говеждо месо и говежди млечни продукти (DDT)
• сьомга и други риби от ферми (DDT, PCBs)

• хранителни добавки (адитиви)

- консерванти (противомикробни агенти): нитрити и нитрати - най-вече в месните продукти (Е249, Е250, Е251, Е252)

→ нитрозамини → рак на черния дроб, хранопровода, белия дроб, пикочния мехур

- антиоксиданти

• BHA (бутилхидроксианизол) – първичен антиоксидант, адитив в опаковъчните материали

- подсладители

• цикламати

Установено е, че промотират канцерогенни процеси. Като вероятен канцерогенен фактор се счита циклохексиламинът (онечистване в цикламатите).

• ацесулфам-К (свързва се с рака на бъбреците)
• фруктоза (фруктозен сироп, кристална фруктоза)

- синтетични оцветители

В България от 2010 г. е забранена употребата им. С установен канцерогенен ефект са ароматните амини в оцветители от типа на азосъединенията.

• От неправилна технологична (кулинарна) обработка:

- недоварено/недопечено месо

→ риск от паразити

- пържене, особено с неподходящи за целта мазнини (с относително ниска t° кип. и термостабилност) и/или многократна употреба на мазнините

→ високо окислени продукти (акролеин и др.) и свободни радикали

- пържено пиле

→ риск от трансмастни киселини

- продукти на пиролизата при високотемпературна обработка – най-вече на месо и риба (печене на огън - скара, грил, вкл. дюнер, барбекю, чеверме - особено с прегряване до покафеняване или почерняване (овъгляване) на повърхността на месото)

- препичане (с тостер)*, печене на грил, печене или пържене на нишестени храни – пържени картофи, чипс, зърнени закуски, тестени изделия (вкл. хляб), кафе → акриламид
* препечени филийки хляб до покафеняване и овъгляване (в тостери, фурни и др.)

→ акриламид, хетероциклени амини (HCAs), полициклични ароматни въглеводороди (PAHs) - бензпирен, бензантрацен

За сравнение, само половин грам от тези опасни обгорели материали се вдишва от пушач, който пуши по две кутии цигари на ден.

→ свободни радикали → риск за: колоректален рак, рак на стомаха, белия дроб, панкреаса, гърдата, простатата

• преработени меса

→ риск за: рак на панкреаса, пикочния мехур, дебелото черво, стомаха

- нитрозамини (при нитрозиране) - бекон, пушени меса

→ риск за: рак на черния дроб, колоректален рак, рак на стомаха

- пушени храни (с пушек или пушечна течност → бензо-3,4-пирен) – месо (наденица, шунка), риба, сирене

→ риск за: колоректален рак, рак на стомаха

• от морски храни - полициклични ароматни въглеводороди (поради замърсяване на водата с нефт и нефтопродукти)

• от опаковки и съдове

- незалепващи покрития (тефлон) → тефлонова токсикоза

- флуорни химикали (подобни на тефлона)

- бисфенол А (BPA - консервни кутии, бутилки за вода от твърда пластмаса)

- поливинилхлорид

- алуминий

Измества желязото от защитните му белтъци (подобно на алкохола), като увеличава нивото на вредното свободно желязо

→ рак на гърдата

 

5. Нехранителни канцерогенни фактори

• замърсители от околната среда – автомобилни газове, ТМБЕ, тютюнев дим*; азбест, въглеродни нанотръбички (нов строителен материал → мезотелиом)

* Нови изследвания показват, че жените са по-податливи на тютюневите канцерогени (European Multidisciplinary Conference in Thoracic Oncology (EMCTO), 1-3 May 2009, Lugano, Switzerland.)

• токсични химични странични продукти на хлорирането на водата - трихалометани (хлороформ и др.), хало-оцетна киселина (хлороцетна и др.)
• радио вълни (радиация) от безжични устройства, вкл. мобилни телефони, лаптопи, станции
• вредни електромагнитни лъчения (“мръсно електричество”)
• недостатъчно излагане на слънце и използване на слънцезащитни кремове (с витамин А)
• затлъстяване, диабет, стрес и лоши навици за сън
• козметика – лакове и други препарати за третиране на коса (на основата на формалдехид), дезодоранти против изпотяване (източник на Al)
• миещи и дезинфекциращи средства, синтетични освежители, ароматизатори

Отрицателни емоции (особено несподелени и преживявани дълго време) – несправедливост, недоволство, разочарование, тежка обида, горчивина, тревожност, отчаяние

→ психо-емоционални травми, дистрес

• Излагане на пестициди, хербициди и други химикали
• Фармацевтични препарати, вкл. ваксини (източник на Al)
• Йонизираща радиация - космически лъчи, радиоактивни изотопи от околната среда (напр. йод 131), радиоактивни материали, радий (от питейната вода), радон, рентгенови тръби - медицинска радиография (най-големият изкуствен източник на радиация за хората; също и радиационна терапия и ядрена медицина), облъчване на храни, UV радиация от прекомерно излагане на слънце (също и солариуми), ускорители на частици

→ алфа- и бета частици, гама лъчи, неутрони → свободни радикали → увреждане на ДНК

 

6. Хранителни канцеропротективни фактори

• Антиоксиданти

- витамин А

- каротиноиди: бета-, алфа- и гама каротин, ликопен, лутеин, зеаксантин, криптоксантин, кантаксантин, лимоноиди, фитостероли

- флавоноиди: флавони, изофлавони (генистеин, дайдзеин), катехини (най-вече - епигалокатехин галат от зеления чай), флаванони, флавоноли, антоцианини, антоцианидини, проантоцианини, олигомерни проантоцианиди (екстракт от борова кора – пикногенол, екстракт от гроздови семки), ресвератрол, силимарин

- витамин С

- витамин Е

- селен

- цинк

- кверцетин

- елагова киселина

- алфа-липоева киселина (метаболитен антиоксидант)

- коензим Q10

- пара-аминобензоена киселина

- гинко гликозиди

- куркумин (турмерик)

• Биофлавоноиди

- цитрин, ериодиктиол, флавони, хесперидин, кверцетин, кверцетрин, рутин

• Фитохимикали (от плодове и зеленчуци, бобови растения, ядки, зърнени храни):

- каротиноиди, полифеноли, сулфорафан, (фенетил) изотиоцианат, алицин, бетаин, индоли, антоцианидини, фитостероли, сапонини, летрил, куркумин, кумарин, бетулин, лутеолин, лутеин, кверцетин, кверцитрин, силимарин, билобалид, гинкгетин, стигмастерол, алфа-пинен, апигенин, бета-ситостерол, кампестерол, ехинакозид, капсацин, рутин, катехини, епикатехин, епигалокатехин, евгенол, гераниол, евгенол, гваякол, турмерон, борнеол, азулен, бромелаин, папаин, Р-кумаринова киселина, хлорогенова киселина, кофеинова киселина, розмаринова киселина, цинамова киселина, D-глюкарова киселина

• Билки и подправки:

- чесън (отлежал чеснов екстракт), лук, кардамон, лют червен пипер, салвия, мащерка, куркума, джинджифил, розмарин, китайски джинджифил, риган, гинко билоба, котешки нокът, керевиз, чапарал, черен бъз, зелен чай, червена боровинка, сладък корен, репей, клинавиче, бреза, ехинацея, хидрастис, женшен, пчелник, мака, глухарче, резене, млечен трън, маслинови листа, магданоз, лапачо, мате, ацерола, черна боровинка, бял трън, смирна, дафиново дърво

• Суплементи:

- CLA, супероксид дисмутаза, глутатион (за проф. на рака, по-конкретно рака на черния дроб), екстракт от маслинови листа, глутатион пероксидаза, глутатион–S-трансфераза, коензим Q10, метионин, N-ацетилцистеин, НАД

• Имуномодулатори:

- котешки нокът, гъби (шиитаке, маитаке, реиши, кордицепс, астрагалус), алое вера, екстракт от грейпфрут, южноафриканско мушкато (умкалоабо), коластра, хрущял от акула

 

• Канцеропротективни витамини

- А (бета каротин), С, D, Е (особено за колоректален рак и рак на гърдата), тиамин, рибофлавин, ниацин, инозитол (хексафосфат), фолиева киселина (за колоректален рак и рак на гърдата)

• Канцеропротективни минерали и микроелементи

- селен, цинк, калций

• Хлорофил – люцерна, пшеница, ечемик (в зелено състояние), спирулина, хлорела, AFA
• Хранителни влакнини (фибри)

• Вода и други течности ( намаляват риска от рак на пикочния мехур)

 

7. Препоръки за изграждане на оптимален канцеропревантивен хранителен план

• Избягване на рисковите фактори, включително:

- Контролиране на инсулиновите и лептинови нива

- Наднорменото тегло – рисков фактор за много видове рак, вкл. колоректален, езофагеален, рак на бъбреците

• Включване на канцеропротективни храни и суплементи в оптимален канцеропротективен хранителен режим

- избягване на обработените храни, захарта и зърнените храни и заместването им от много сурови храни (плодове, зеленчуци, кълнове, ядки, семена)

- Оптимален прием на висококачествени пробиотици (полезни бактерии) и ферментирали храни като кефир и нато, които са естествен източник на пробиотици

 

8. Най-добрите храни за канцеропревенция

• Плодове: къпини, боровинки, ягоди, червени боровинки, малини
• Зеленчуци от семейство кръстоцветни (изотиоцианат): броколи (особено кълнове), брюкселско зеле, карфиол, зеле (бяло главесто), рукола

• Кресон

• Източници на фолиева киселина: бобови растения (боб мунг, лима, нахут, соя, соево брашно /пълномаслено/, бял боб, леща, грах), зърнени храни (пшеничен зародиш, пшенични трици, ръж /цели зърна/, овесени ядки, пшеница /цели зърна/, ечемик /цели зърна/), яйца и яйчни продукти (особено сушени), листни зеленчуци (къдраво зеле, соеви кълнове /филизи, поници/, магданоз /листа/, спанак, броколи, лук /сушен/, ендивия, аспержи, праз, брюкселско зеле, копър /листа/, кълнове грах /филизи/, савойско /къдраво/ зеле, карфиол, кълнове леща /филизи/, китайско зеле, маруля), кореноплодни и клубеноплодни зеленчуци (червено цвекло, целина /глава/, алабаш, пащърнак), плодови зеленчуци (зелен фасул, зелени пиперки); портокалов сок
• Пресни кълнове

• Пресни сокове от цвекло (от кореноплода и от листата), моркови, зеле, аспержи
• Тъмнозелени листни зеленчуци (каротеноиди, хлорофил, фолиева киселина, фибри)
• Източници на каротеноиди (провитамини А): жълти, оранжеви и червени зеленчуци (колкото по-интензивно са оцветени, толкова повече нутриенти съдържат, особено антиоксиданти)
• Бразилски орехи (не повече от един голям или два малки ореха на ден – сурови), Макадамия
• Орехи, бадеми, шам фъстък
• Риби, богати на омега-3 мастни киселини: сардини, скумрия, херинга
• Чесън и други лукови растения
• Азиатски гъби (шиитаке, маитаке, рейши, жу-лин, еноки)
• Ябълки (небелени, по възможност биологични)
• Ленено семе (особено за превенция на рака на гърдата)
• Сокове от тъмночервени плодове: грозде, касис, червени череши, вишни, арония
• Цитрусови и тропически плодове
• Мед и други пчелни продукти
• Зелен и бял чай
• Подправки: куркума, джинджифил, розмарин, лют червен пипер, китайски джинджифил